„ГОРЕ ОТ УМА”, действие ІV, явление 14
Александр Сергеевич Грибоедов (1795-1829 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТ УМА СИ ТЕГЛИ
Чацки:
(След известно мълчание)
Не, няма да се вразумя...
При Вас разбиране не срещам,
смутен от разни обяснения, глумя,
объркан съм от много мисли... Чакам нещо.
(С жар)
Слепец! Нима награда търсел съм при Вас!
Вървях! Летях! Трептях! За щастие израствах.
Но пред кого ли тук тъй подличко и страстно
прахосвах нежни думи аз!
А Вие, боже мой, кого сте си избрали?
Защо сте предпочели него, аз не знам!
С надежди празни мамехте ме там!
Защо? Да бяхте си признали,
че миналото сте превърнали на смях!
Че в паметта Ви ври отврата
към чувства, движили сърцата ни, а тях
за мен не охладиха ни далечината,
ни развлеченията, ни животът друг.
Аз дишах с тези чувства, бяха в мен активни!
Да бяхте казали, че мойта личност тук,
че мойте думи и дела са Ви противни –
веднага щях контакта с Вас да прекратя,
а пред раздялата ни няма дръзко
да питам новата Ви връзка
с любезния човек каква е тя...
(Насмешливо)
Ще се сдобрите с него, той е Ваша нужда.
Не се терзайте, за какво!
Вий него винаги ще можете да го
повивате и пазите да ви обслужва.
Мъж-хлапе, мъж-слуга, паж дами обладал –
за всичките мъже московски идеал...
Достатъчно! Аз горд прекъсвам таз заблуда.
А Вие, татко знатни, любещ чин и власт,
желая Ви да дремете в щастлива лудост,
сватовството ми вече не е бяс за Вас.
Ще се намери благонравен
лакей и гешефтар от сой,
с достойнства най-накрая той
на тъста си ще бъде равен.
Тъй! Аз напълно изтрезнях,
мечти нефели от очите си прибрах;
сега добре ще бъде тука
над щерка и баща недраг
и над любовника глупак,
и над света да ливна свойта жлъч и скука.
С кого бях? Где ме бе захвърлила, съдба!
Кълнат! Преследват те! Мъчители – тълпа
любовна измет, на враждата помагачи,
неукротими разказвачи,
умници тъпи, сбор простаци и козли,
зловещи бабки, старци зли,
хем грохнали, хем глупост не оставят –
с безумния си хор които ме прославят.
Вий прави сте: след огън ще е невредим
тоз, който ден сред вас успее
да диша въздух нетърпим
и разумът да оцелее.
Вън от Москва! Да яздя в плен не е за мен.
Не се оглеждам, бягам, по света ще кретам,
ще търся кът за своя устрем оскърбен!
Каретата! Карета!
(Заминава)
Ударения
ОТ УМА СИ ТЕГЛИ
Не, ня́ма да се вразумя́...
При Ва́с разби́ране не сре́штам,
смуте́н от ра́зни обясне́ния, глумя́,
объ́ркан съм от мно́го ми́сли... Ча́кам не́што.
Слепе́ц! Нима́ награ́да тъ́рсел съм при Ва́с!
Вървя́х! Летя́х! Трептя́х! За шта́стие изра́ствах.
Но пред кого́ ли ту́к тъй по́дличко и стра́стно
прахо́свах не́жни ду́ми а́з!
А Ви́е, бо́же мо́й, кого́ сте си избра́ли?
Зашто́ сте предпоче́ли не́го, а́з не зна́м!
С наде́жди пра́зни ма́мехте ме та́м!
Зашто́? Да бя́хте си призна́ли,
че ми́налото сте превъ́рнали на смя́х!
Че в паметта́ Ви ври́ отвра́та
към чу́вства, дви́жили сърца́та ни, а тя́х
за ме́н не охлади́ха ни́ далечина́та,
ни развлече́нията, ни́ живо́тът дру́г.
Аз ди́шах с те́зи чу́вства, бя́ха в ме́н акти́вни!
Да бя́хте ка́зали, че мо́йта ли́чност ту́к,
че мо́йте ду́ми и дела́ са Ви проти́вни –
ведна́га штя́х конта́кта с Ва́с да прекратя́,
а пред раздя́лата ни ня́ма дръ́зко
да пи́там но́вата Ви връ́зка
с любе́зния чове́к каква́ е тя́...
Ште се сдобри́те с не́го, то́й е Ва́ша ну́жда.
Не се́ терза́йте, за какво́!
Вий не́го ви́наги ште мо́жете да го́
пови́вате и па́зите да ви обслу́жва.
Мъж-хла́пе, мъ́ж-слуга́, паж да́ми облада́л –
за вси́чките мъже́ моско́вски идеа́л...
Доста́тъчно! Аз го́рд прекъ́свам та́з заблу́да.
А Ви́е, та́тко зна́тни, лю́бешт чи́н и вла́ст,
жела́я Ви да дре́мете в штастли́ва лу́дост,
свато́вството ми ве́че не́ е бя́с за Ва́с.
Ште се наме́ри благонра́вен
лаке́й и гешефта́р от со́й,
с досто́йнства на́й-накра́я то́й
на тъ́ста си ште бъ́де ра́вен.
Тъй! А́з напъ́лно изтрезня́х,
мечти́ нефе́ли от очи́те си прибра́х;
сега́ добре́ ште бъ́де ту́ка
над ште́рка и башта́ недра́г
и над любо́вника глупа́к,
и над света́ да ли́вна сво́йта жлъ́ч и ску́ка.
С кого́ бях? Где́ ме бе́ захвъ́рлила, съдба́!
Кълна́т! Пресле́дват те! Мъчи́тели – тълпа́
любо́вна и́змет, на вражда́та помага́чи,
неукроти́ми разказва́чи,
умни́ци тъ́пи, сбо́р проста́ци и козли́,
злове́шти ба́бки, ста́рци зли́,
хем гро́хнали, хем глу́пост не оста́вят –
с безу́мния си хо́р кои́то ме просла́вят.
Вий пра́ви сте: след о́гън ште е невреди́м
тоз, ко́йто де́н сред ва́с успе́е
да ди́ша въ́здух нетърпи́м
и ра́зумът да оцеле́е.
Вън от Москва́! Да я́здя в пле́н не е́ за ме́н.
Не се́ огле́ждам, бя́гам, по света́ ште кре́там,
ште тъ́рся къ́т за сво́я у́стрем оскърбе́н!
Каре́тата! Каре́та!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Грибоедов
ГОРЕ ОТ УМА
Чацкий:
(После некоторого молчания)
Не образумлюсь… виноват,
И слушаю, не понимаю,
Как будто все еще мне объяснить хотят.
Растерян мыслями… чего-то ожидаю.
(С жаром)
Слепец! Я в ком искал награду всех трудов!
Спешил!.. летел! дрожал! вот счастье, думал, близко.
Пред кем я давиче так страстно и так низко
Был расточитель нежных слов!
А вы! о Боже мой! кого себе избрали?
Когда подумаю, кого вы предпочли!
Зачем меня надеждой завлекли?
Зачем мне прямо не сказали,
Что все прошедшее вы обратили в смех?!
Что память даже вам постыла
Тех чувств, в обоих нас движений сердца тех,
Которые во мне ни даль не охладила,
Ни развлечения, ни перемена мест.
Дышал, и ими жил, был занят беспрерывно!
Сказали бы, что вам внезапный мой приезд,
Мой вид, мои слова, поступки – все противно, –
Я с вами тотчас бы сношения пресек
И перед тем, как навсегда расстаться,
Не стал бы очень добираться,
Кто этот вам любезный человек?..
(Насмешливо)
Вы помиритесь с ним, по размышленьи зрелом.
Себя крушить, и для чего!
Подумайте, всегда вы можете его
Беречь, и пеленать, и спосылать за делом.
Муж-мальчик, муж-слуга, из жениных пажей –
Высокий идеал московских всех мужей. –
Довольно!.. с вами я горжусь моим разрывом.
А вы, сударь отец, вы, страстные к чинам:
Желаю вам дремать в неведеньи счастливом,
Я сватаньем моим не угрожаю вам.
Другой найдется, благонравный,
Низкопоклонник и делец,
Достоинствами, наконец,
Он будущему тестю равный.
Так! отрезвился я сполна,
Мечтанья с глаз долой – и спала пелена;
Теперь не худо б было сряду
На дочь и на отца
И на любовника-глупца,
И на весь мир излить всю желчь и всю досаду.
С кем был! Куда меня закинула судьба!
Все гонят! все клянут! Мучителей толпа,
В любви предателей, в вражде неутомимых,
Рассказчиков неукротимых,
Нескладных умников, лукавых простяков,
Старух зловещих, стариков,
Дряхлеющих над выдумками, вздором, –
Безумным вы меня прославили всем хором.
Вы правы: из огня тот выйдет невредим,
Кто с вами день пробыть успеет,
Подышит воздухом одним,
И в нем рассудок уцелеет.
Вон из Москвы! Сюда я больше не ездок.
Бегу, не оглянусь, пойду искать по свету,
Где оскорбленному есть чувству уголок!..
Карету мне, карету!
(Уезжает)
1824 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург, композитор и дипломат Александр Сергеевич Грибоедов е роден на 4/15 януари 1795 г. в Москва. Завършил е словесни науки в Московския университет (1808 г.), а след това е завършил и курсовете в нравствено-политическия и физико-математическия факултет. По време на Отечествената война от 1812 до 1815 г. е бил доброволец в Московския гусарски полк. Първите му литературни творби са от 1814 г. От 1817 г. е на дипломатическа служба, има мандати в дипломатическите служби в Персия, Грузия и др. Владее свободно френски, английски, немски и италиански език, разбира латински и древногръцки, по време на дипломатическите си мисии научава арабски, грузински, персийски и турски език. Световна известност му носи римуваната пиеса „От ума си тегли” („Горе от ума”), поставяна в театрите по целия свят. Загива на 30 януари/11 февруари 1829 г., убит от тълпа, нахлула в посолството в гр. Техеран, Персия.